Първите месеци в чужбина – най-трудният период

Искам да ви разкажа как преминаха първите ми няколко месеца във Великобритания. Това не е история за мъдрост или кураж, а просто как се случиха нещата при мен. Надявам се да намерите утеха и разбиране  в случай, че вие или някой ваш близък се е отправил към непознатото приключение да се премести в чужбина.

Септември 2014 – с два големи куфара и изпълнена с ентусиазъм и самоувереност, пристигнах на летище Лутън, където започна моето приключение.

Нямах работа, нито пълна банкова сметка, нямах приятел или роднина, който да ме поддържа, нямах никаква сигурност или нещо, което да ми обещава, че нещата ще потръгнат при мен.

Какво тогава ме накара да предприема тази смела и дори неразумна крачка?

Много пъти съм си задавала този въпрос, а отговорът, който изниква в съзнанието ми е, че Бог ме накара да го направя. Тогава не би могло да е грешно или пък чак толкова лошо.

За щастие имах подкрепата на семейството си и на моя приятелка от България, при която отседнах в началото и която ме въведе в английския начин на живот. Освен това имах контактите от предишната ми работа и няколко приятели, които ме подкрепяха, когато се срещахме.

Сега, като погледна назад,

със сигурност мога да кажа, че вярата ми и позитивната ми настройка ( далеч надхвърлящи обстоятелствата, в които бях поставена ) ми помогнаха да превъзмогна препятствията, които предстояха.

Имаше го затвореният кръг на намирането на работа, квартира и откриването на банкова сметка – всички те навързани по такъв начин, че ако нямаш едно от тях, не можеш да получиш останалите – порочен кръг, в който се въртях около два месеца.

DSCF1754

Чувах „НЕ“и го чувах много.

Изпращах по 30-40 автобиографии на ден без НИКАКЪВ отговор от никъде.

Ходих на огледи на смешно малки, но скъпи квартири само за да видя, че не ми се доверяват, че ще успея да си плащам наема, тъй като току-що бях пристигнала, нямах работа, нито пък банково/ работно минало.

Всички банки отказаха молбите ми за откриване на банкова сметка.

В крайна сметка, всичко потръгна – винаги така става. Но никога не трябва да се отказваш – никога.

Спомням си как веднъж бях толкова емоционална и потисната от всички тези откази , беше точно след като отново бях отишла да подам молба за откриване на банкова сметка и си мислех, че съм занесла всички необходими документи. Отказаха ми отново – доста рязко както го възприех тогава. Седнах на улицата и започнах да плача – не заради този конкретен случай, а защото като чувствителен човек, бях получила прекалено много откази за кратко време. А нека бъдем честни, никой не обича да го отхвърлят.

Това обаче беше голям урок за мен – направи ме много по-силна.

Този период ми даде увереността, че мога да се справя, че всичко отминава и по-добри времена предстоят.

А вие? Били ли сте в ситуация, в която е трябвало да се установите в нов град/ държава за постоянно или временно и как се справихте със стреса и изискванията на новото място? Както обикновено, моля, оставете коментар за вашите преживявания!

Вашият коментар