Когато ни заболи от разочарование

Всички сме били в това положение – неспазени обещания, провалени срещи, ходът на събитията не отговаря на очакванията ни… Чувстваме се обезверени, понякога дори граничим с депресивни настроения. В основата си разочарованието е свързано с доверието – обезверени сме, защото сме вложили цялото си доверие в друг човек или преживяване. А всички знаем, че то не се печели лесно, затова боли, когато се случи. Без значение колко умен, мъдър или успешен е човек, всеки търпи разочарования от време на време.
Тъй като не можем да избягаме от тях, защото са част от живота,
въпросът е как да реагираме и да се справяме с тях.
Ако трябва да бъда напълно честна, това е труден момент за мен. Не допускам лесно хора в живота си, но когато това стане, им се доверявам, вярвам в тяхната честност и добронамереност.
Не е ли облекчаващо?
Да знаеш, че не е необходимо да бъдеш нащрек постоянно и с всеки. Избираш своя кръг и най-накрая можеш да си отдъхнеш в тяхната компания, защото животът и без това е много стресиращ и не можем вечно да сме с вдигнат гард.
И така, когато един от моите „избрани“ хора ме предаде, се чувствам обезсърчена, ставам свръхчувствителна и често правя заключения за цялостния характер и надеждност на този човек. Когато става въпрос за емоции – това го разбрах по трудния начин –
най-добрият начин да се освободим от тях е да се оставим да ги почувстваме.
Това не означава да тънем в самосъжаление или отчаяние, а да си дадем време да потъгуваме, не да потискаме емоциите. Помислете за перфектната система, която е нашето тяло – отнема време да се оформи коричка върху порязване или рана, за да заздравее. Трябва да дадем време и на душата ни да се излекува, защото макар невидими, душевните рани могат да оставят по-дълбоки белези.
Втората стъпка е да простя на този човек.
Вероятно тук полагам най-големи усилия. Не че не искам, много добре разбирам, че това е единствения начин наистина да продължа напред. Обикновено оправдаваме себе си, че таим недоволство към някого, заради това, което той/ тя ни е причинил/а. Ами, погледнато от друга гледна точка, със сигурност и ние сме наранили или разочаровали много хора, и не бихме искали те да изпитват гняв или негодувание спрямо нас за нещо, което е станало много отдавна. Независимо дали решим да изключим този човек от живота си или продължим отношенията си с него, единственото мъдро решение е да простим.
Третата стъпка е да преместите фокуса си към положителни мисли и преживявания.
Фокусирайте се върху ново хоби, излезте с приятели, организирайте си пътуване през уикенда или направете нещо, което обичате. Не позволявайте на негативни хора да подхранват разочарованието ви и да съдят свободно вас или човекът, който ви е разстроил. Погледнете на ситуацията от различна гледна точка – като урок, който сте научили, окуражете се да приемете истината и да продължите напред. Станахте по-силен/а от това преживяване и следващия път ще е по-лесно.
Какво правите вие, за да се справите с разочарованията? Как реагирате, как се вдигате на крака? Моля, оставете коментар по-долу, за да ни кажете какво работи при вас за справяне с разочарованията. Очаквам коментарите ви.