Шотландска приказка
В сезона на ваканциите, искам да ви разкажа за преживяванията ми по време на скорошна екскурзия в Шотландия. Когато съм мислела за Шотландия, в съзнанието ми винаги е изниквала картина на тучни зелени ливади, горди, героични хора и омагьосани замъци. Това, което открих, доказа тези мои предположения и много повече.
Полетът до Единбург от Лондон Хийтроу беше около час и половина.
След приятния вечерен полет, кацнахме в много студено и ветровито време.
Беше края на септември, но с радост бих заменила есенния си тренч за зимно яке, ако имах възможност. По време на краткия превоз до хотела, аз се взирах от прозореца на таксито в тъмната нощ, за да придобия първите си впечатления от този прочут град.
От пръв поглед забелязах, че имаше много свободно пространство –
широки улици, открити площади и големи къщи, за разлика от гъсто населените градове в Англия с вечния недостиг на пространство и прекомерното презастрояване.
Първият ден от нашето пътуване беше мрачен и студен и решихме да го посветим на
посещение на Кралската яхта „Британия“ – бившата кралска яхта на британския монарх кралица Елизабет II в служба от 1954 до 1997.
Тя се е използвала както за официални визити, така и за отбелязване на специални случаи като медени месеци, рождени дни, гала вечери и т.н. Макар че корабите и морските пътешествия никога не са били от огромен интерес за мен, аз бях очарована да видя спалната каюта на кралицата, спалнята на принц Чарлз и принцеса Даяна с тяхна снимка като влюбена двойка, както и изключителната трапезария за специални гости на кралицата.
Представях си какво ли е било да провеждаш преговори над дългата дървена маса, а многобройните предмети, окачени по стените, бяха подаръци от цял свят, от Далечния Изток до Океания, внушаващи усещания за разнообразие, приемственост и важност.
Освен луксозните каюти на кралското семейство, обиколката ни показа какъв е бил животът на кораба,
докато разглеждахме стаята със сребърни прибори, които се полират редовно, корабния пъб на моряците, пералното отделение, отделението с двигателите и спалните помещения на моряците, до ден-днешен със снимки на семействата им, любими предмети като кубчето на Рубик и постери на известни групи от 80-те и 90-те.
Беше като машина на времето,
добродетели като благородство, дълг, прецизност и идеята за грижата за домакинството на толкова знатни гости на този плавателен съд, бяха пропити във въздуха.
Вторият ден беше смесица от дейности на открито и културни събития.
След обилна закуска се отправихме към Тронът на крал Артур – величествен зелен хълм, разкриващ отлични панорамни гледки на Единбург. Въпреки бавното изкачване с редовни почивки, това беше малко предизвикателство за мен, особено без подходящо спортно облекло.
Но след като стигнах до върха и въпреки изключително силния вятър, гледката от върха беше зашеметяваща.
Синьо небе с памучни облаци, тучна растителност, красиви средновековни сгради и спокойно, синьо море в далечината. Почувствах се наградена за изкачването при вида на красивата природа и всичко това ми напомни за удовлетворението когато изкачваме хълмовете на живота – преодоляваме ветрове и се уморяваме – но ако не спираме и продължаваме, в крайна сметка ще стигнем до върха и ще изпитаме дълбокото задоволство от гледката и смисъла на усилията ни.
След като се освежихме със следобедно капучино в едно от многобройните приятни кафенета в центъра, се запътихме към следващата емблематична забележителност на Шотландия – Единбургския замък.
Кацнал на кафяв хълм, Единбургският замък изглеждаше почти сюрреалистично, стратегическото му положение го прави видим от много места в града, като компас, който помага да се ориентираме. Изкачвайки се по нагорнището в променливото време този ден, стигнахме замъка в лек дъжд, който бързо бе заменен от слънце и красива дъга. Там разгледахме Националния военен музей на Шотландия и Мемориала на Шотландката национална война, които подсилиха разбирането ми за народ, чиито борбени войни се борят за ценностите си и справедливостта на живот или смърт. Самият замък, изиграл важна роля в историята на Шотландия, оказа въздействието си върху мен.
Като чувствителен човек, който отчетливо усеща енергията на хора и места, почувствах много мрачно усещане когато влязох в една от стаите.
Това беше стаята на кралица Мери Шотландска, чийто бурен живот завършва с многогодишен плен и обезглавяване.
Като разглеждахме магазините, които предлагаха типични шотландски стоки – шотландски карирани дрехи и шотландски полички, пихме кафе в специални кафенета с изрисувани по стените сцени от живота на известия местен престъпник Уилиам Броуди, попадахме на ресторанти семейна собственост и приятелски настроени хора, Единбург остави в мен впечатление на голям столичен град с културните си забележителности, красиво смесени с чувството на връзка с хората и природата, отвореността и комфорта на малкия град. Определено бих искала да го посетя отново.
А сега, искате ли да разкажете за място, където сте били и сте се почувствали като в приказка, независимо дали е в чужбина или в родината? Очаквам коментарите ви.
