Моята почивка в планината
Тъкмо се върнах от лятната си ваканция в България, където бях и на кратка почивка в планината. Израснала в страна с примамливото очарование на изгарящото слънце на плажовете на Черно море от една страна и спокойният чар на гъстите, тъмно зелени гори на красивите ни планини от друга, моят първи избор обикновено е бил почивка на морето.
Този път обаче имах силното вътрешно желание да отида на планина.
В ума ми представата за спокойствие, мир и естествена красота бе идеалният антидот за всекидневния стрес и натрупаната умора. Дори само идеята как съм в тази среда ме караше да се отпусна и ми носеше мигновено удоволствие.
Когато живееш в постоянна промяна и си чувствителен човек, това, от което душата ми се нуждае повече от всичко, е баланс, хармония и подхранване.
И след като най-накрая пристигнахме във Велинград, тих курорт, известен с минералните си извори, се отдадох на момента, изключих от всякакви мисли за работа, проблеми, минало, бъдеще,
И съзнателно насочих ума си просто да бъде в настоящия момент и да изпитам в пълна степен това безценно време само за себе си.
Така ли беше през цялото време? Все пак имаше моменти, когато съзнанието ми блуждаеше, но мога да кажа, че това беше една от най-ползотворните и приятни почивки, които съм имала. Защо?
Защото за тези няколко дни, не правех нищо друго освен да се наслаждавам на времето със семейството ми, да плувам в басейна с минерална вода, нежно стоплена от лятното слънце, да усещам повея на планинския вятър, разхлаждащ нажежения юлски въздух,
да се наслаждавам на слънчевите лъчи по кожата ми, да хапвам вкусните български специалитети, да спя толкова дълго, колкото тялото ми имаше нужда и да позволя на ума и на тялото ми да се отпуснат.
Кога за последно имахте такава отпускаща ваканция?
Ако сте като мен, може би ходите на места, основно за да разглеждате, да общувате с приятели, да се срещате с нови хора, да се грижите за децата/ семейството си, да пътувате в чужбина. Аз много обичам всичко изброено, но това не е релаксация.
Имаме нужда от нашата си истинска почивка от време на време, за да заредим изчерпаните енергийни ресурси, да подсилим тялото и ума си и да подхраним душата си.
Няма значение колко е луксозно мястото, дали е далеч или близо, дали сте сами или с някого.
От значение е, че човешката ни нужда от почивка е задоволена по най-подходящия за нас начин.
Сега съм отново в ежедневието си и макар че животът не е винаги безпроблемен, моята реакция е различна. Не че всичко в живота ми се е наредило като с магическа пръчка, но различното е, че моят отговор на проблемите и устойчивостта ми на негативизъм и неочаквани обстоятелства е много по-голяма.
Бяхте ли вече на лятна ваканция? Как се стараете да оставате в настоящето, когато не сте в обичайното си обкръжение, за да вземете максимума от приятното преживяване? Успявате ли да изключите? Моля, напишете какво мислите в коментарите!
