Интровертите и общуването на събития – как предизвиках себе си на обучение в Лондон

За интровертите е предизвикателство да посещават каквито и да е социални събирания. Независимо дали става въпрос за някаква формална среща, парти по случай рождения ден на приятел, излизане на бар в петък вечер или събитие, организирано от работата, ние имаме тенденцията да се свиваме при мисълта, че трябва да се срещнем с много нови хора.
Не сме любители на случайните разговори от учтивост. Трудно ни е да се смесим, смятаме, че такъв тип събития отнемат прекалено много от енергията ни и в резултат сме напълно изтощени след тях.
Ако зависеше от нас, въобще нямаше да отидем и всъщност много често не го правим. Но в някои случаи знаем, че е за наше добро да положим усилия и да се изправим срещу нежеланието си – какъвто беше случаят с едно обучение, в което участвах наскоро в Лондон.
Това беше фантастична възможност да науча много нови неща и да помогна на кариерното си развитие. Беше курс от 5 обучения за период от 5 месеца, по един тренинг всеки месец в различни луксозни хотели из Лондон.
Курсът е насочен да развива жени лидери и като гореща привърженичка на идеята за професионално и личностно развитие на жените, много се запалих по идеята веднага щом чух за нея.
Обучението беше организирано от работата ми, но трябваше да кандидатствам и да мина през много взискателен процес на одобрение. Курсът беше доста скъп и също така отнемаше доста време, затова бях много щастлива, като разбрах, че бях избрана и работодателите ми бяха склонни да инвестират толкова в мен.
Курсът изискваше много време и енергия – трябваше да се готвим преди всяка сесия, да четем статии, правим упражнения, да мислим върху темата, която щеше да се обсъжда на следващата сесия, също така имаше и препоръчана литература за четене. Като вечната студентка, каквато съм си, подготовката ми доставяше удоволствие и се бях гмурнала дълбоко в тази нова област на познание.

Първото обучение дойде – беше целодневен тренировъчен ден в края на октомври, а хотелът, в който се провеждаше, беше в центъра на Лондон, гледащ към известния мост Тауър Бридж.
Толкова се вълнувах от това ново приключение, че започнах деня много рано – исках да съм сигурна, че трафикът няма да ме забави и че ще имам достатъчно време да се настаня преди началото. Накрая пристигнах в хотела един час по-рано, регистрирах се и си пиех кафето с топъл кроасан докато чаках. Стигнала съм до заключението, че ранното тръгване, което да ми даде време да стигна спокойно на ново място и да имам време да се поогледам и да свикна с обстановката, ми помага много с интровертната страна от характера ми.
Много по-спокойно ми е да не търча, изпотена и притеснена, и да се чудя как да се промъкна в залата без да привличам внимание. Също така, за град с размерите на Лондон, едно нещо е сигурно – има толкова много непредвидени обстоятелства, че обикновено удвоявам времето, което ще ми трябва, за да стигна до определено място. Научих това от опит и винаги работи.
И така, ето ме в залата за регистрация, заговорих се набързо с няколко дами (тъй като това е курс само за жени).
След като стана 10.30, бяхме поканени да влезем в огромната зала за събития на хотела и на случаен принцип да седнем на една от многото кръгли маси. Концепцията беше да се размесим, да се срещнем с нови хора, а не да стоим в кръга на хора, които познаваме. Да си призная, на първия тренинг седнахме на една маса с колежка от работата ми, за да ни помогне и на двете с дискомфорта от новото преживяване.
Трябва да спомена, че в залата имаше около 270 (!) жени от цяла Англия, от различен произход, възраст, институции, професионално ниво и житейски път.

Обучението беше много добре структурирано, тъй като включваше водеща за целия ден, няколко госта с изключително вдъхновяващи истории от реалния живот и много практически занимания. Упражненията бяха предвидени да се правят или с всички присъстващи на масата (на всяка маса имаше по 6-7 жени), или по двойки или тройки. Също така имахме и ролеви модел, дама, която беше с нас на масата, за да отговаря на въпросите ни и да споделя личния си опит на кариерно израстване. Повечето упражнения ме провокираха и ме бутаха извън зоната ми на комфорт. По обяд имахме конферентен обяд, както и няколко почивки за кафе през деня, които отново даваха възможност да говорим и да създаваме контакти.
Осъзнах, че е уникална възможност да участвам в такъв тренинг и макар че не се чувствах много комфортно да се социализирам, успях да се убедя да бъда проактивна и да осъществявам контакти с нови хора.
Беше доста успокояващо, че много други хора също се притесняваха и всъщност малко хора се чувстват в свои води при такива събития. Също така ми помогна отношението ми към самата мен, че бях търпелива и разбрана със себе си, не се натисках прекалено и си повтарях, че това, което правя, е достатъчно.
Не беше нужно да променям характера си, за да се възползвам от възможността, просто трябваше да се покажа и да се постарая колкото мога, като същевременно уважавам интровертната си природа.
Наистина много ми харесаха всичките 5 тренинга, благодарение на тях открих изключителни места в Централен Лондон, срещнах чудесни, вдъхновяващи жени, разширих хоризонтите си, подсилих самочувствието си, спомогнах за кариерното си развитие.
Така че, към всички вас, мои интровертни приятели – знам как се чувствате на социални събития, но с правилната настройка и грижа за себе си, можете да отворите сърцето си за прекрасни приключения и спомени за цял живот. И към вас – кога за последно трябваше да се социализирате и как мина? Какви стратегии прилагате, за да го направите по-леко?