Уроците, които научих от 5 години живот в Англия
Имам всякакъв вид годишнини и специални дни, които отбелязвам, защото считам, че имаме нужда от повече поводи за празнуване. Тези дни са също важно напомняне за нещо, което съм постигнала, а както знаем, отпразнуването на успеха подхранва самочувствието ни и ни мотивира да следваме целите си и да гоним мечтите си. Ако просто си кажете: „Ами, да, направих това и онова“ или „В крайна сметка не беше толкова трудно, за какво да празнувам?“, сигурна съм, че не си давате достатъчно признание за постиженията си и се ощетявате от енергийното гориво, което ще създаде прекрасни нови неща в бъдеще.
През септември 2019 отпразнувах 5 години откакто пристигнах във Великобритания. След емоционално отпътуване и кратък полет до Лутън, ето ме, започвах отново, с 99% несигурност и вяра, силна вяра, че да следвам интуицията си си заслужава, дори и за такава огромна промяна.
5 години по-късно, точно на датата, на която пристигнах, отмених вечерните си спортни занимания и реших да празнувам, да си доставя удоволствие и да се замисля за всичко, което превъзмогнах, за човека, в който се превърнах, и за всички малки победи, които си извоювах.
Беше много емоционален ден и най-близките ми хора знаеха колко е важен този ден за мен, поздравиха ме и изразяваха своята подкрепа и похвала към мен.
И така, вечерта се отправих към центъра, без нищо планирано, поразгледах в няколко магазина и седнах в едно хубаво кафе с дървен интериор и се почерпих капучино и питка (скоун). Размишлявах върху пътуването си до този момент в празното кафе, тъй като беше вечер, аз бях единственият клиент. Чувствах се уютно, балансирана и с приятно усещане за удовлетворение.
Не бих могла да опиша всички предизвикателства, проблеми, разочарования, финансови тревоги, липса на подкрепа, загубени надежди, крайно изтощение и безбройните пъти, в които съм си задавала въпроса: „За какво правя всичко това?“
Негативният спектър беше доминиращ в определени периоди, особено в началото. Но сега, от дистанцията на времето, виждам дори тези негативни преживявания изцяло като уроци, като Училището на Живота. Без тях определено нямаше да бъда това, което съм днес.
Така че, ако съм способна да видя дори тежките моменти като възможности за израстване и познание, тогава целият 5-годишен опит е позитивен.
Никога не съм си мислила, че мога да се развия толкова много за такъв относително кратък период. Поглеждайки назад, ми изглежда сякаш съм взимала няколко стъпала наведнъж, прескачала съм в следващия клас, попивала съм много и постоянно съм се движила напред.
Ако трябва да избера две думи, с които да обобщя 5-годишното си пътешествие, те ще са „предизвикателство“ и „дискомфорт“. Защото светът ни няма да се промени, докато ние не се променим.
А ние не се променяме, докато не правим нови неща, различни неща, докато не се подбутваме постоянно да разширяваме реалността си. Много пъти съм чувала изрази от рода на: „Трудиш се прекалено много“, понякога със загриженост, друг път като язвителна бележка. На което моят отговор е: „Аз съм си такава“, и също: „Предпочитам да създавам реалността си, вместо да се оплаквам от нея“. Не всеки път нещата се случват както ми се иска и съзнателно работя върху това да поддържам здравословни граници и баланс в живота си. Но, за да бъда напълно честна, нямаше да имам или да изпитам всички тези страхотни неща в живота си, ако в известен етап не съм се прехвърляла отвъд възможностите си.
Нещата се случват с лекота само когато в определено време, на определено ниво на съзнание вече сме положили усилията. Синхроничностите и случайностите се случват, когато сме положили основите за тях.
Така че, скъпи мои приятели, не бъдете посредствени. Знам, че понякога средата може много да ни натиска надолу и просто да не виждаме как мечтите ни могат да се осъществят.
Но ако се откажете от мечтите си, вие се отказвате от истинско щастие и затваряте канала за получаване.
Ако имате големи мечти, обикновено те отнемат повече време и усилия, отколкото сме си мислили в началото. И все пак, имайте огромни мечти! Бъдете достатъчно смели и направете това, което ви плаши!
Здравей, Мария! Поздравления за поредната интересна и актуална тема, която си написала. Аз като човек, който живее в чужбина от много години напълно разбирам какво си преживяла. Справила си се блестящо с проблемите и изпитанията. Вдъхновявам се от жени като теб. Умна, интелигентна, целеустремена,помагаща, успешна и амбициозна в съчетание с женственост, стил и класа. Адмирации!
Поздрави
Здравей, Лора! Благодаря от сърце за милите думи. Предполагам и ти си преминала през много трудности, както и всички хора, решили да поемат по този път. Вдъхновение сме си една за друга 🙂 А и ние, жените, е хубаво да се подкрепяме. Поздрави
Точно днес се навършва една година откакто пристигнах в Лондон… Колко много перипетии ме очакват още, колко бавно се случва всичко, но за това и си струва в крайна сметка, нали? Както гладът е най-добрата подправка към храната (Сократ), така и усилието е най-добрата подправка към успеха.
Трудно си избирам, но тази статия засега ми е от най-любимите ти. 🙂
„Нещата се случват с лекота само когато в определено време, на определено ниво на съзнание вече сме положили усилията. Синхроничностите и случайностите се случват, когато сме положили основите за тях.“ 🙂
Поздрави
Честита ти годишнина! Надявам се си я отпразнувала 🙂 Статията те е намерила в подходящото време, за да ти вдъхне вяра и кураж да продължаваш. Благодаря, много се радвам, че ти е от любимите 😉 Поздрави
Прекрасно послание, Мария!
Дано повече млади хора(а и не само) се докоснат до това, което споделяш и разбират това, което искаш да им кажеш. Наблюдавам, че от нашето поколение(хората над 60, а и по-млади)има доста разочаровани и загубили вяра(поне това е тяхното оправдание), застанали пред телевизорите си и турските сериали, оставили се да съпреживяват, вмвсто да преживяват, участвайки активно в социалния, икономически и политически живот на България, а в същото време са умни хора, добри професионалисти и имат още какво да дадт от себе си. И знаете ли, истината е, че не искат да излязат от зоната си на конфорт…
Здравей, Теменужка, благодаря ти 🙂 И аз се надявам посланията да достигат до правилните хора, които имат нужда от тях. Рутината, тъпченето на едно място и обезвереността са присъщи за всички поколения. Липсата на мечти и цели прави хората апатични и просто се оставят по течението. Вярвам, че човек на всяка възраст може да бъде щастлив, удовлетворен и да продължава да се развива. Поздрави
Страхотна статия!
Много ясно описва и обяснява защо човек не трябва да се отказва, защото е трудно!
Поздравления за всичко, което си постигнала, Мими! И честита годишнина! 😊
Благодаря, Жени! Неусетно посрещнах и 6-тата годишнина 🙂 Надявам се моя личен и искрен разказ да вдъхновява хората да не се задоволяват с посредствен и неудовлетворяващ живот!