За писането като терапия

Беше ноемврийски следобед когато с две приятелки от работа отидохме на обяд в ливански ресторант в Оксфорд. След изкусителните ястия, които ми напомниха на нашите български ястия, се отправихме обратно към центъра.

По пътя забелязахме малка книжарница за дарени книги, която се казваше „Последната книжарница“.

И аз, и моите приятелки почувствахме подтик да се гмурнем между рафтовете с книги и да изберем добра и достъпна като цена книга. Взех си две книги и ако бяхме се застояли повече, щях да си тръгна с още няколко. Една от тях се казваше „Писането като средство за излекуване“. Не ми отне много време да умувам дали да я купя или не, почувствах се толкова привлечена от заглавието, защото то резонира с нещо в мен.

Изминаха няколко месеца, през които бях прекалено заета с работа, започнах сайта на мечтите си,

излизах с приятели и четох книги с практическа насоченост. Бях „прекалено заета да чета само заради удоволствието от четенето“ макар че четенето е нещо, което обичам да правя.

След като започнах да се чувствам прекалено заета и уморена, взех съзнателното решение да се върна към основата,

към моята същност, да намеря начин да бъда по-балансирана и отпочинала в хаоса на забързаното ежедневие и преследването на цели.

След това образът на книгата се появи в съзнанието ми и реших да започна да чета отново – просто заради самото четене, за удоволствие.

Това, което открих четейки тази изключителна книга, беше повече, отколкото очаквах.

Напомни ми защо започнах моя блог mariatoneva.com, каква беше основаната ми цел.

Започнах блога като средство да излекувам себе си, да изразявам емоциите си, мислите си, да преработвам минали и настоящи преживявания с надеждата, че ще помогна на хора, които ще разпознаят случки от собствения си живот в моите статии.

Също така ме осени прозрението, че имам нужда да чета и пиша всеки ден –

че това ми дава чувство за смисъл, свързва ме с вътрешното ми дете и чувствителността ми, помага ми да се чувствам по-балансирана, щастлива, спокойна и удовлетворена.

20160507_172633

Искам да насоча вниманието ви към няколко момента от тази докосваща книга. Авторката Луиз Де Салво е професор в колежа Хънтър в Ню Йорк. Тя споделя своя опит от часовете по писане със студентите си и също така от изследвания на някои от най-великите автори на нашето време, както и от обикновени хора, които разказват историите си на загуба, мъка, малтретиране и травма.

Бих искала да ви препоръчам да пробвате да пишете като терапия,

дори никога да не сте се смятали за писател или дори да мислите, че това не е за вас. Според препоръките от книгата и моя личен опит, писането за проблем/ болезнено минало/ случка, в която са злоупотребили с вас по някакъв начин, впускането дълбоко в случилото се, с колкото се може повече детайли, ще ви върне към случилото се в настоящия момент, ще изпитате всички потиснати емоции и ще ви помогне да ги освободите и да ускорите излекуването на вътрешните рани.

Можете да следвате лесните стъпки от книгата:

  1. “Пишете по двайсет минути на ден в продължение на четири дни. Правете това периодично. Така няма да се почувствате претоварени.
  2. Пишете на уединено, безопасно, комфортно място.
  3. Пишете за проблеми с които живеете в момента, неща, за които мислите или мечтаете постоянно, травма, която никога не сте разкривали, обсъждали или разрешили.
  4. Пишете също така и за радостни и приятни преживявания.
  5. Пишете за случилото се. Пишете и за вашите чувства спрямо случилото се. Какво чувствате? Защо се чувствате така? Свържете събитията с чувствата.
  6. Опитайте се да напишете изключително подробен, организиран, последователен, жив и емоционално завладяващ разказ. Не се тревожете за правопис, граматика или пунктуация.
  7. Ще изпитате ползотворен ефект дори ако никой не прочете написаното от вас. Ако решите да запазите разказа, трябва да го пазите от хора, които няма да го разберат и да ви подкрепят.
  8. Очаквайте да изпитате сложни и некомфортни чувства, докато пишете. Потърсете подкрепа от близък човек, ако имате нужда.“

Надявам се да опитате да пишете като терапия за всякакъв вид проблеми, защото ползата е огромна.

Някога пробвали ли сте да пишете за събития в живота ви и чувствата, които провокират? Как се почувствахте? Ще се радвам да чуя коментарите ви!

Вашият коментар