Магията да прекараш един следобед със сирачета
Искам да ви разкажа за моите преживявания като доброволец към благотворителна организация за подпомагане на деца сирачета. Може би някои от вас участват в някаква благотворителна организация, други все още търсят подходящата инициатива, а трети не са стигнали до повратния момент, в който да решат, че искат да се ангажират с благотворителност. Без значение на кой етап сте в момента, мисля, че ще бъде интересно да разберете какви усещания и размишления провокира срещата ми с тях.
Децата са най-чистите същества,
красиви цветя с кристални капки роси по тях. Те никога не лъжат освен ако не са научени или не са го попили от възрастните около тях. Можете да видите душата им през големите им, питащи очи.
Те не искат дрехи или голяма къща,
Достатъчно е мама и тати да са наоколо. Да бъдат обградени от любов, грижа, нежност, ласки и търпение. Всички материалистични нужди идват от света, я който живеем.
Присъствах на партита за рожден ден
в няколко домове за сираци. Не можете да си представите чистата радост и удоволствие, които открито показват, когато аниматорите започват програмата с всички игри, балони, конфети, весела музика и закачки. Въздухът е изпълнен с радостни възгласи, пляскане, смях и кикотене. Те бягат, спъват се и падат, стриктно спазвайки правилата на играта и искат да победят, но не на всяка цена – повече от всичко искат да се забавляват.
Те са благодарни за всяко малко нещо. Отворени и приемащи са.
Не се страхуват да загубят, защото и без това нямат много за губене. Бързо скъсяват дистанцията, толкова са смели – първоначално гледат към теб плахо, а след няколко минути вече те прегръщат, целуват, споделят сладките си детски емоции и проблеми.
Очите ми се пълнят със сълзи и умът ми се носи:
Боже, имаме толкова да научим от тях!
За начало можем да опитаме да се радваме истински на всеки щастлив момент, да се смеем открито и да не се страхуваме да бъдем наранени. Сърцето ми е изпълнено с благодарност, че бях част от тази магия, благодарна съм на отдадените доброволци от организацията и на самите деца за невинността, вярата и радостта, с които ме заразиха.
