Моята писателска история
Искам да споделя с вас защо реших да започна този блог, защото той означава много за мен. Винаги съм имала желанието да пиша и през годините то ме подтикваше да правя различни неща, за да се прояви.
От дете съм запален читател, чета с ентусиазъм и голям интерес.
Никой никога не ме е учил или мотивирал да обичам четенето, просто го правех, предполагам, че го имам в гените си. И до днес си спомням деня, в който учителката заведе класа ни в градската библиотека в родния ми град. Аз бях възхитена, почувствах, че това е наистина специално място за мен, сякаш голяма врата се отвори пред очите ми. Споменът за този ден е толкова жив и ярък в ума ми все едно беше вчера.
Предполагам, че така си спомяняме дните, които дълбоко са ни повлияли.
След като се регистрирах в библиотеката, обикновено отивах там всеки петък след училище. Сядах на онези миниатюрни столчета и започвах да прелиствам книгите в детската секция. Взимах по 8-10 книги всеки път и започвах да ги чета веднага след като се прибирах вкъщи. Понякога мама се шегуваше, че не трябва да ги чета толкова бързо, защото няма да има какво да чета до следващия петък.
Изяждах книгите с кориците и се пренасях в многобройни прекрасни реалности. Беше като магия.
През годините страстта ми към четенето не изчезна, а прерастна в зараждащо се осъзнаване, че искам да пиша. Първо го осъзнах в училище, когато пишех домашните си по литература. Всъщност есетата и другите ми писмени работи бяха високо оценени от учителите ми и на мен ми доставяше удоволствие да ги пиша.
Първата сериозна оценка за писането си получих когато бях в 10-ти клас и заедно с моя съученичка се записахме за участие в конкурс, за който трябваше да напишем книга за биоразнообразието в нашия край.
Отнемаше много време, но беше забавно и си спомням, че и на двете ни ни беше много приятно да го правим.
Измислихме сюжета и героите, съставихме диалозите и дори нарисувахме рисунки, които да отговарят на текста.
Толкова ми беше забавно да работя по този проект, че прекарвах много време, за да го направя по-добър.
Спомням си, че не мислих за резултата, просто правех най-доброто, което можех, и изпитвах удоволствие.
Резултатът надхвърли най-смелите ми очаквания – спечелихме първо място на национално ниво!
Изпитах такова въодушевление и чиста радост, несравнима с друго преживяване! Издадоха книгата ни в много малък тираж, основно за природозащитни организации, но все пак – това беше първата ми издадена книга!
По-късно, през 2010, в търсене на нов израз на творческата си енергия, изкарах 5-месечен курс в местния вестник. Бях благодарна, че ми дадоха шанса да изразявам себе си във формата, който исках – пишех фийчъри, а не отразявах новини. Чувството да публикуват и четат твоите трудове беше наистина хубаво и освен това да имаш свободата да избираш за какво да пишеш.
Същата година се записах за магистърска степен по Журналистика и медии –
това беше единствената магистратура, която исках да следвам въпреки че бакалавърът ми беше коренно различен – Икономика. Направих го, за да бъде една стъпка по-близо до творческите си стремежи.
В началото на 2013-та, написах статия за много популярен уебсайт, който предава и онлайн телевизия.
Толкова съм благодарна, че ми дадоха тази възможност да открия себе си в тази статия и да споделя историята си с читателите. Трябваше да оставя информация за обратна връзка в случай, че някой от читателите иска да се свърже с мен. Не мислех, че това може да се случи, но 5 месеца по-късно получих имейл от някой, който искаше да ми благодари, че съм му помогнала в труден период благодарение на статията ми. Скоро получих още 2 отговора.
Хората казваха, че са изпитали същите чувства и „някои от твоите думи ме докоснаха толкова дълбоко, че имах съзли в очите“.
Аз също се просълзявах – всеки път, когато четях благодарствено писмо като това. Почувствах се по начин, който не мога да сравня с нищо друго, което бях изпитала дотогава – да дадеш надежда и да мотивираш хората като използваш своя уникален творчески талант. Истински вярвам, че ние трябва да си помагаме и да се вдъхновяваме, тъй като всеки води своя битка и тя със сигурност е тежка.
Това е мотивът, който ме провокира да започна този блог, едновременно като много лична част от мен и като платформа за споделяне на историите ни и за взаимна подкрепа.
Мислили ли сте някога какви са вашите творчески заложби? Коя дейност ви доставя най-голямо удоволствие, за какво изпитавате желание? Моля да оставите коментар, ще се радвам да чуя мнението ви!
Mnogo mi haresa tazi statia.Nikoi neshta me iznenadaha.:)
Радвам се, че ти е харесала. Истината е, че цял живот се учим да разбираме хората около нас, дори те да са наши близки 🙂
Историята ти е интересна… Хубаво е, че от малка си преследвала страстта си. При мен нещата може би щяха да се развият в коренно различна посока ако бях съсредоточена в това, което ми харесваше да правя, още от малка. Родителите ми не ме насърчаваха в заложбите ми от дете и тръгнах в погрешна посока. Сега имам чувството, че една част от живота ми е изгубена. Наскоро се върнах към рисуването и изработването на интересни hand-made неща, но тези мисли „Какво щеше да бъде ако…“ не ме напускат.
Благодаря ти, Йорданка, че сподели историята си. Всички имаме това чувство понякога в определена област от живота си, но важното е, че си се върнала към рисуването. Предполагам ти доставя голямо удоволствие 🙂 Никога не е късно човек да започне отначало, поздравления за инициативата.