Завръщане към корените
В края на октомври бях на есенна ваканция в България. Тъй като лятото е предпочитаното от мен време за пътуване заради привлекателните плажове и изгарящото слънце, бях забравила каква е есента в България.
Заедно със сестра ми, мама и колегите й отидохме на екскурзия в Северна и Централна България.
Обичам екскурзиите със семейството ми, защото ме карат да се чувствам отново дете, а това е толкова ценно чувство.
Пътуването беше с доста спирки и макар като цяло да имаше начертан маршрут, имахме известна гъвкавост да добавяме нови места по пътя.
По време на пътуването слушахме българска музика и
изведнъж почувствах онова топло чувство на умиление от всичко родно,
гледайки през прозореца променящия се пейзаж от жълто, оранжево, огнено червено и тук-там малко зелено, сливащ се в едно, за да подари на наблюдателя усещане за Божествено присъствие и тихо доминиране на природата.
Първата ни спирка беше Музеят на розата – България е един от най-големите производители на розово масло от роза дамасцена, което се използва широко във френската парфюмерия.
Следващият обект, който посетихме, беше Архитектурно-етнографския комплекс Етъра, който представлява музей на открито и е дом на най-добрата експозиция на занаяти от миналото.
От носещия се аромат на пресни банички и месни деликатеси, през разходката покрай реката под яркото есенно слънце, до разучаването на занаятите, от които нашите прадеди са изкарвали прехраната си – всичко това ме пренесе в друг свят.
Имаше снимки на мъже, работещи на полето от зори до здрач, за да изкарат хляб за семейството, също така на жени, които пекат хляб, готвят прости ястия, шият и плетат дрехи, тъкат килими и покривки, носят прясна вода от извора – давайки своя дял за семейството чрез женските си умения. Освен тежката работа, прадедите ни са отглеждали голямо поколение, понякога по 6-7 деца или повече и са имали морална отговорност да ги възпитат в неотменни ценности като честност, смелост, упорита работа, силна воля, уважение към семейството и възрастните и не само.
Моите баба и дядо водеха живот на усърдна работа и непоклатими ценности,
доста подобен на онзи, описан от по-далечното минало. Но само две поколения по-късно всичко е толкова различно и не мога да не се запитам – как ще обясня на моите деца какъв е бил животът без компютри, интернет, смарт телефони и телевизия – да не споменавам удобства, които правят живота ни толкова лесен, а ги приемаме за даденост, като достъпа до чиста вода, топлата вода, отоплението, тоалетната и душа.
Кара ме да размишлявам върху благодарността и колко сме благословени да имаме всички тези неща днес.
Всичко това провокира емоции в мен и ме кара да изпитвам носталгия към отминалото време, към простото и спокойно ежедневие, домашната храна, уважението към брачната институция и фокуса върху това не колко можеш да спечелиш, а колко можеш да дадеш.
Посетихме и три изключителни пещери, всяка една внушителна по свой начин, открихме стремглаво спускащи се водопади след като изминахме преходи по еко пътеки, молихме се в няколко манастира, кацнали на хълмове с изключителни гледки и древни икони, а въздухът беше изпълнен с горчиво-сладките спомени на болезнено историческо минало.
Странно е колко години съм живяла в родината си и мислех, че я познавам добре.
Сега всеки път като се връщам от Англия осъзнавам, че има цяла нова вселена от красота, която не съм виждала, но която чака да я открия.
Толкова е вярно когато хората казват, че когато нещо е пред очите ти, с времето спираш да го забелязваш.
Животът далеч от дома ме накара да видя много забравени съкровища от нашата природа, начин на живот и народностни черти, които ме карат да се чувствам много горда.
Тази екскурзия ми напомни колко много обичам страната си. Също така почувствах, че независимо къде се намирам и какво правя, винаги ще бъда горда българка, дълбоко оценяваща историческото ни минало, красотите на природата, вкусната храна и топлите, гостоприемни хора, които въпреки всичките си проблеми и тегла все още са моите най-добри приятели и едни от хората с най-чисти сърца, които някога съм срещала.
Моля, напишете една черта, която ви кара да се гордеете с произхода си и какво никога не бихте променили.
