Докосване до Реликвата на Светата кръв

Скоро бях на кратко пътуване до Брюж, където имах специално празненство по случай рождения ми ден. Това е прекрасно историческо място и най-големият град в област Фламандия, Белгия. Но тук бих искала да ви разкажа по-специално за едно духовно изживяване и за чувствата и разсъжденията, които то провокира у мен.

Базиликата на Светата кръв е една от забележителностите на Брюж,

която услужливият и любезен рецепционист ни препоръча да посетим сутринта преди да излезем от хотела. Разбира се, че имах желание да я видя, тъй като предположих, че ще бъде място, на което историята, архитектурата, националното наследство и вярата се преплитат по очарователен начин.

Тогава не предполагах, че това, което щях да изпитам този ден, щеше да ме докосне дълбоко.

Запътихме се към центъра на града в желанието си да видим колкото може повече забележителности по време на пътуването ни. След разходката с ладия по реката, изкачването на кулата Белфрай и чаша разкошен белгийски горещ шоколад, в късния следобед се отправихме към базиликата.

Там цареше мир, спокойствие и тишина –

и за щастие нямаше тълпи туристи. Винаги се старая да отида на църква на рождения си ден, защото за мен това е един от най-важните празници, тъй като това е денят, в който ни е даден живот. А животът, понякога добър, понякога лош, е най-голямата благословия, която имаме – просто да бъдем живи. И така, запалих свещичка и се помолих за здраве и благодарих за всичко, което имам и тъкмо си тръгвах, когато служителят от базиликата ме попита дали сме видели Реликвата на Светата кръв.

Той ни обясни, че това е стъкленица, за който се смята, че съдържа парче плат, напоено с кръвта на Исус Христос,

донесено в града от Тиери Алсазки след Втория кръстоносен поход през 12-ти век и каза, че всеки може да го разгледа с нужното благоговение и уважение. Не ми трябваше да чуя повече, веднага се върнах обратно в базиликата. Почаках малко да видя дали някой друг ще се осмели да се изкачи по стълбичките и да се изправи пред католическия свещеник в лилавата си мантия – пазителят на реликвата – за да види отблизо тази историческа вещ, донесена преди повече от 800 години от Константинопол. Качих се по стълбите и ето че стоях там, взирайки се в това, което от векове се смяташе за Реликвата на кръвта на Исус. Не знам дали е истинска или не, не съм запозната с всички факти и не твърдя да имам преценка по този въпрос, просто споделям емоциите си.

 

By Matt Hopkins - originally posted to Flickr as The Blood Relic,https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=6866646

By Matt Hopkins – originally posted to Flickr as The Blood Relic,https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=6866646

Стоях пред нея и мислите ми препускаха: „Никога не е отваряна откакто е донесена тук, ами ако наистина в тази стъкленица има частица от Исус?“

Почувствах завладяващо усещане на благоговение и преклонение и като не знаех какво друго да направя, поклоних се и целунах плата, на който беше поставена реликвата. След това слязох и седнах за малко в тихо съзерцание, като бавно съзнавах колко дълбоко обогатяващо беше това преживяване и колко подхрани душата ми.

Душата има нужда да бъде подхранвана по свой собствен начин

и това не е никой от общоприетите комерсиални начини на купуване на стоки, консумиране, сравняване с другите – тоест чрез всички методи, които егото внушава. Душата може да бъде подхранена само от вътре на вън – чрез обогатяващи, смислени, истински и чисти усещания.

Като чувствителен човек, често имам нужда от дълбоки духовни преживявания, които да ме заредят и да ме ободрят. А вие? Кога беше последния път, когато се почувствахте дълбоко свързани с някого или нещо, и как това ви накара да се чувствате? Моля, оставете коментар, за да споделите опита си.

Един отговор за “Докосване до Реликвата на Светата кръв”

  1. […] ден. Можете да прочетете историята за срещата ми с реликвата на Светата кръв на Христос. Не можех да се нарадвам, че бях в Белгия, това беше […]

Вашият коментар