Тенерифе – екзотичният вулканичен остров
От години чета списания за пътешествия и се възхищавам на живописни снимки от далечни кътчета. В съзнанието си винаги съм свързвала истинската екзотика с островите.
Бях благословена да посетя един великолепен остров – Тенерифе, един от седемте големи Канарски острова,
който носи славата си на най-големия, най-населения и посещаван от тях. Една от автономните области на Испания, разположена в Атлантическия океан, Тенерифе всъщност се намира по-близо до Африка ( 300км ), отколкото до Испания ( 1,000км ).
Разположен е на същата географска ширина като пустинята Сахара, което обяснява топлия, тропически климат с екзотична растителност като палми, кактуси, алое
и много други видове, които не се срещат често из Европа. Животинският свят, който забелязахме, беше представен предимно от стотици малки гущерчета, които се припичаха на нажежените камъни или показваха глави от пролуките, когато чуваха, че минават хора. Изглежда тяхната вездесъщност ги е направила символ на Тенерифе, тъй като много ключодържатели и други сувенири бяха във формата на гущери.
Главната особеност, която разграничава този остров от другите Канарски острови, е неговият вулкан – Тейде – активен вулкан, чието последно изригване е било преди по-малко от 100 години.
Преобладаващата част от историята, природната среда и крайбрежната линия са обусловени от вулканичното естество на острова.
След закъснение в излитането от летище Лондон Гетуик и над 4 часа полет над безкрайните сини води на Атлантическия океан,
пристигнахме в Тенерифе на летище Рейна София в 8.30 вечерта. Тъкмо навреме, за да видим как слънцето бавно залязва и последните му лъчи красиво обагрят небето в жълти и оранжеви отенъци. Беше много ветровито, но превъзходната гледка на зелените и кафяви хълмове, обкръжаващи острова от всички страни, беше очароваща.
Курортът беше завладяващ с белите си куполи, изобилна и безукорно поддържана градина и просторни апартаменти,
тематично декорирани с испански завършек и предоставящи достатъчно място и интимност на туристите в сравнение с гъсто населените хотели.
Разучаването на острова си беше приключение само по себе си. Бяхме отседнали в Сан Мигел де Абона, в най-южната част на острова, и с радост открихме, че сме далеч от тълпите и шумните барове с пияни туристи.
Разходка покрай брега разкриваше прекрасни гледки на чисти, тъмно сини океански води, разбиващи се о черна магма, превърнала се в скали и малки пространства с черен пясък.
Приятната разходка беше подсилена от големия брой ресторанти, пицарии, ориенталски закусвални, лавки за палачинки и морски барове, които сервираха от местни тапас до английска закуска.
Като говорим за храна, 7-дневният ни престой беше в голяма степен и гастрономическо преживяване. Имаше такова изобилие от места за хранене, че ми се прииска да имахме повече време, за да пробваме всички.
Всяко място, което посетихме, беше успех – от италианския ресторант срещу курорта, популярния ресторант за тапас с разкошни тапас с чоризо, калмари и скариди и много сангрия, Канарска паеля с 4 вида месо на крайбрежието под лунните лъчи до изискания 5-звезден ресторант с бели покривки и комплименти от главния готвач.
И храната, и обслужването бяха чудесни, бодрите местни хора с топлото си сърце и испански акцент превръщаха всяко ястие в изключително удоволствие.
Макар че имаше голям басейн с приятна на температура вода и достатъчно свободни шезлонги, като любител на природата и чувствителен човек винаги ще предпочета създаденото от природата пред това от човека.
С готовност вървяхме 30 минути, за да стигнем до усамотен плаж, за да чуя разбиващите се вълни, да се взирам в хоризонта и да имам пясък по кожата.
Въоръжена с приятно и леко четиво, можех да отпусна ума и тялото си и да съзерцавам по въпроси, за които нямаме достатъчно време да мислим в забързаното си ежедневие.
Слънце, вода и книги – идеалната комбинация за дълбока отмора и зареждане.
Но колкото и спокойна и мързелива да звучи тази почивка – всъщност беше наситена с много действие и пътуване из острова. Решихме да предприемем две еднодневни екскурзии и да научим повече за историята и традициите на острова и да се насладим още повече на красотата му.
Всичко за екскурзиите до вулкана, едно планинско селце, Деветте краля на Тенерифе, Черната Мадона и още много неща можете да прочетете в предстоящата втора статия за Тенерифе – „Тенерифе – островни приключения“.
Моля, кажете дали сте посещавали Тенерифе, някой от Канарските острови или друго екзотично място, ще се радваме да чуем впечатленията ви.
