Докосване до Реликвата на Светата кръв

Скоро бях на кратко пътуване до Брюж, където имах специално празненство по случай рождения ми ден. Това е прекрасно историческо място и най-големият град в област Фламандия, Белгия. Но тук бих искала да ви разкажа по-специално за едно духовно изживяване и за чувствата и разсъжденията, които то провокира у мен.

Базиликата на Светата кръв е една от забележителностите на Брюж,

която услужливият и любезен рецепционист ни препоръча да посетим сутринта преди да излезем от хотела. Разбира се, че имах желание да я видя, тъй като предположих, че ще бъде място, на което историята, архитектурата, националното наследство и вярата се преплитат по очарователен начин.

Тогава не предполагах, че това, което щях да изпитам този ден, щеше да ме докосне дълбоко.

Размисли преди голям рожден ден

Ето ме на прага на 30-тия си рожден ден, изследвайки обстойно живота си и размишлявайки над всичките му аспекти, с цел да си отговоря на въпроса: „Щастлива ли съм и какво мога да направя, за да бъда истински щастлива?“

„Големите рождени дни“ са повратна точка в живота ни

или поне медиите и обществото ни карат да ги възприемаме така. Те са ни наложили определена визия какво трябва да имаме или правим, за да бъдем възприети и успешни в очите на обществото. Само че те пропускат една много важна част: какви искаме да бъдем ние и как искаме да се чувстваме.

Защо е важно да намерим своята общност

Преди няколко седмици посетих двудневен Коучинг курс в Оксфорд. От месеци следях датите и най-накрая реших да отида до Лондон, за да го посетя, защото знаех, че ще бъде много полезно за мен. Изведнъж излезе дата за Оксфорд и я отбелязах в дневника си.

Идеята ми да посетя това събитие беше за да разбера по-добре какво всъщност е коучинг и да придобия основни знания и умения, които да развия и използвам в личното си развитие и кариера.

Изобщо не предполагах, че това, което щеше да ме порази най-много, беше огромната мотивираща енергия на група единомислещи хора.

Как да преодолеем вътрешната съпротива когато се променяме

Промяната е прекрасно нещо, но нека си признаем – процесът на промяна от първоначалната идея до крайния резултат обикновено ни кара да се чувстваме доста неудобно и неспокойно. Защо е така?

Всяка промяна е предшествана от вътрешна съпротива и именно тя е причината за неудобното чувство.

Тя е онова заядливо гласче, което ви казва, че сте си добре там, където сте сега, че не си струва, че отнема прекалено много усилия/ време/ отдаденост, че никой не може да ви гарантира положителен изход, ами ако се провалите?

Земя на митове и древна история – моята ваканция в Гърция

Преди няколко месеца пътувах до Гърция, за да науча нещо повече за нашата южна съседка, да се насладя на слънцето и да изследвам тази земя на митове и древно наследство. Не бих могла да подчертая по-силно колко е важно и ценно да пътуваш. Без значение къде, за колко дълго време или пък с колко пари, просто го направете.

Пътуването разширява съзнанието, учи ни да разбираме по-добре различията си и да бъдем по-толерантни.

Не само че виждаме природни красоти и забележителности, но също така придобиваме представа за техния начин на живот, пробваме националната кухня, разбираме за техните радости, проблеми и поводи за национална гордост.

И така заминахме с мама на нашето специално пътуване до Атина и Пелопонес.

Моята почивка в планината

Тъкмо се върнах от лятната си ваканция в България, където бях и на кратка почивка в планината. Израснала в страна с примамливото очарование на изгарящото слънце на плажовете на Черно море от една страна и спокойният чар на гъстите, тъмно зелени гори на красивите ни планини от друга, моят първи избор обикновено е бил почивка на морето.

Този път обаче имах силното вътрешно желание да отида на планина.

В ума ми представата за спокойствие, мир и естествена красота бе идеалният антидот за всекидневния стрес и натрупаната умора. Дори само идеята как съм в тази среда ме караше да се отпусна и ми носеше мигновено удоволствие.

За писането като терапия

Беше ноемврийски следобед когато с две приятелки от работа отидохме на обяд в ливански ресторант в Оксфорд. След изкусителните ястия, които ми напомниха на нашите български ястия, се отправихме обратно към центъра.

По пътя забелязахме малка книжарница за дарени книги, която се казваше „Последната книжарница“.

И аз, и моите приятелки почувствахме подтик да се гмурнем между рафтовете с книги и да изберем добра и достъпна като цена книга. Взех си две книги и ако бяхме се застояли повече, щях да си тръгна с още няколко. Една от тях се казваше „Писането като средство за излекуване“. Не ми отне много време да умувам дали да я купя или не, почувствах се толкова привлечена от заглавието, защото то резонира с нещо в мен.

Изминаха няколко месеца, през които бях прекалено заета с работа, започнах сайта на мечтите си,

Моята писателска история

Искам да споделя с вас защо реших да започна този блог, защото той означава много за мен. Винаги съм имала желанието да пиша и през годините то ме подтикваше да правя различни неща, за да се прояви.

От дете съм запален читател, чета с ентусиазъм и голям интерес.

Никой никога не ме е учил или мотивирал да обичам четенето, просто го правех, предполагам, че го имам в гените си. И до днес си спомням деня, в който учителката заведе класа ни в градската библиотека в родния ми град. Аз бях възхитена, почувствах, че това е наистина специално място за мен, сякаш голяма врата се отвори пред очите ми. Споменът за този ден е толкова жив и ярък в ума ми все едно беше вчера.

Предполагам, че така си спомяняме дните, които дълбоко са ни повлияли.

На майка ми

Как започвате любовно писмо? „Скъпи…., искам просто да ти кажа колко много значиш за мен и ти благодаря, че си част от живота ми.“ Внимателно подбирате красиви, цветни листи, запечатвате с целувка, може би напръсквате с малко парфюм… Това е любовно писмо. До най-важния човек в живота ми – мама.

Сигурна съм, че за теб твоята майка е най-красивата, добра и разбираща майка на света. Затова може да ти се прииска да й напишеш подобно писмо или просто да й се обадиш и да й кажеш колко много я обичаш.

“Скъпа мамо,

Думите не могат да изразят какво означаваш за мен и колко силна връзка имаме.

Феноменална жена

Красиви жени се чудят в какво се крие тайната ми.

Не съм сладка или пък създадена да вляза в дрехите на модел

Но когато започна да им обяснявам,

Те си мислят, че лъжа.

Казвам им,

То е в докосването на ръката ми,

В заоблеността на бедрата ми,

В големината на стъпките ми,

В извивката на устните ми.

Аз съм жена

Феноменално.

Феноменална жена,

Това съм аз.