Защо не постигнах всичките си цели за миналата година и съм ок с това
Новата година вече е тук и чувството да започнеш на чисто е много вълнуващо и леко. Но също така може да бъде некомфортно и стресиращо, защото точно тогава медиите ни заливат с послания колко е важно да си поставим цели. Не ме разбирайте погрешно – аз съм голяма поддръжничка на целия процес с поставянето на цели – да ги запишем, да виждаме списъка всеки ден и често да преглеждаме напредъка си.
Но какво да правим, ако не сме постигнали нещата, които искаме?
Това може да ни разочарова и потисне. Ето моята история как не постигнах всички набелязани цели за миналата година, но реших това да не ме кара да се чувствам некомфортно.
В средата на декември миналата година взех двата списъка с цели ( имам един за цели в различни области на живота и един само за финансови цели ) и отидох в едно квартално кафе.
Беше спокоен следобед, нямаше много хора в кафенето и докато си отпивах от кафето и се наслаждавах на морковена торта, започнах да правя отчет какво съм постигнала от планираното през януари.
Резултатът беше такъв – броят на целите, които бях постигала, беше равен на тези, които не бях постигнала. Имаше и няколко, които частично бяха реализирани, затова ги отбелязах като наполовина постигнати.
Но какво ме порази – за пръв път бях напълно ок с факта, че не съм постигнала всичко, към което съм се стремяла, вместо да се критикувам и да съм разочарована от себе си.
Ето защо:
1. Някои от целите вече не представляваха интерес за мен. Ние се променяме, обстоятелствата се променят и за наше собствено спокойствие е хубаво да приемем, че надрастваме някои неща и не трябва да се чувстваме виновни за това.
2. След като прекарах първата четвърт на годината в настървено изпълняване на задачи и бях изключително заета, изведнъж ми просветна, че животът не е само постижения. Всички го знаем, но в действителност можем толкова да се увлечем в отбелязването на списъци, че да забравим да живеем. Това не е успех, а рецепта за бедствие. Осъзнах, че животът го има, за да му се наслаждаваме.
3. Неочаквани обстоятелства могат да ни попречат да предприемем действия. Нека бъдем реалисти, не живеем в идеален свят и страшно много неща могат да се провалят. И макар следното твърдение да прозвучи като извинение за много хора, аз предпочитам да го приемам като доказателство, че нямаме контрол над всичко. И в това няма проблем, трябва да продължим щом можем, но междувременно да бъдем внимателни и разбиращи спрямо себе си.
4. Поставила си бях прекалено много цели. Както и в много други аспекти на живота, открих, че колкото по-малко, толкова по-добре. Когато имаме само няколко цели, сме по-фокусирани и използваме енергията си по-конструктивно.
5. Някои от целите ми не бяха ясни, кратки и времево ориентирани. Припомних си, че петте характеристики, които превръщат едно изречение в цел, са че тя трябва да бъде: специфична, смислена, ориентирана към действие, реалистична и изпълнена в определен срок.
6. Не споделях прогреса си с други хора. Много е важно да измервате докъде сте стигнали и да говорите за това с някого – вашата майка, сестра, партньор, приятел, колега. Уверете се, че този човек е някой, който ще подкрепя стремежите ви и няма да ви кара да се чувствате глупаво.
В заключение трябва да кажа, че изживях изключителна година, вероятно една от най-хубавите, които съм имала от доста време! Което доказва, че най-важното не е дестинацията, а пътят.
Така че ако тайно се страхувате, че не сте направили много през миналата година, проверете дали някое или всички от горните твърдения не се отнасят и за вас. Оценете усилията си и се поздравете за това, което сте успели да свършите, независимо колко малко е то. След това напишете нов списък с изключителни цели за тази година – който ви въодушевява, но не е претоварващ или нереалистичен. Ако статията е резонирала с вас, моля, оставете коментар. Успех, осмелете се да следвате мечтите си!
